Acerca de

274341804_3103435156578220_6942635665598193621_n.jpg


През 2022 г. театралната режисьорка Василена Радева ще постави пиесата на
Маргьорит Юрсенар – „Електра или свалянето на маските“. Заедно със своята
компания Паник бутон театър Василена създава продължителен и задълбочен
предварителен процес, който предшества репетиционния и се разклонява между
теоретичната и практическата подготовка.


Тази плътна начална работа всъщност се състои от две творчески ателиета и един
теоретичен семинар, насочен към по-широка публика, а не единствено към
участниците в практическите уъркшопове. Водещ на първото ателие, проведено
през 2021 г. беше немско-белгийският режисьор Рафаел Кон.


Втората част от проекта е семинарът и дискусията, посветени на образа на Електра
и на съвременната рефлексия върху античната драма.


„Електра или свалянето на маските“ е тематичната изходна точка на семинара
„Съвременният актьор в античния герой“. Той ще се проведе на 05 март от 11:00 до
16:00 ч. във Френския институт в България. В него участие ще вземат трима
университетски преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“: доц. д-р Камелия
Спасова (катедра „Теория на литературата“ към Факултета по славянски
филологии), д-р Слава Янакиева (специалност Културология, Философски
факултет) и доц. д-р Петър Горанов (катедра „Логика, етика и естетика“,
Философския факултет).


Маргьорит Юрсенар е сред най-значимите френскоезични автори на XX век. Родена
в Брюксел, тя пътува из Европа, Азия и Африка и се установява в САЩ. От 1947 г.
става американска гражданка и прекарва целия си останал живот в Америка. През
1980 г. тя става първата жена, приета във Френската академия.
Семинарът „Съвременният актьор в античния герой“ ще представи разнообразна
рецепция върху работата ѝ.


Заключителният етап на проекта ще бъде актьорският уъркшоп на Василена Радева,
който естествено ще премине и в репетиционния процес на „Електра или свалянето
на маските“, чиято премиера се очаква до края на годината.

ПРОГРАМА НА СЕМИНАРА

11:00 | Начало на семинара
11:10 | Античният герой (и героизъм) в обхвата на съвременния
актьор (и артистизъм)

доц. д-р Петър Горанов

Опит през феномена на играта и играенето да се регистрира нещо, което с известна
волност ще наречем „коефициент на емотивно постоянство“. Това може да се
проследи едва ли не във всяко повествование, в случая – на античната трагедия с
нейния любим концептуален/актуален букет от: възмездие и мъст, вина и наказание,
страх и опасение, кръв и спасение.
Кратко оперативно определение на ‘съвременност’: засвояване на текущото време с
оглед на подръчна вечност, която се намира на една ръка разстояние от ядрото на
т.нар. „човешка природа“. Въпреки кавичките смятаме, че последователната
емоционална (и следователно концептуална) тъкан на тази природа е превзета
„завинаги“ от доминиращата над всичко негативна версия за свят, която ако не друго
помага на героизма периодично да умира – винаги заслужено, а понякога и красиво.
Тук за отправно вземаме Ницшевото понятие ressentiment (в целия му спектър: от
кротката плашливост, през „умната“ подозрителност до мерзката отмъстителност),
което според него ляга в съвременния рефлекс на омразата. Какво ни пречи да
приплъзнем Аристотеловото „състрадание от страх“ до бреговете на настоящето с
по-модерната формула „омраза от страхуване“? Почти нищо.
Един позитив, все пак. За античността сме сигурни, че тя съществува, тъй като
никак не сме убедени, че е изтекло времето на нашето присъствие там. Защото
голямото, непомерното усилие на всяка игра (детското ровичкане в пясъка,
умуването при игра на Шах, еротичните игри на Дама/Господин, професионалното
играене на Театър) е да направи времето обратимо, без да повтаря всичко отначало
(особено онази сериозност, с която играта на Война преследва своите жертвени
актьори – хората). Човек, ако перифразираме Платон, заслужава уважително
отношение едва тогава, когато се държи сериозно като играчка в ръцете на бог. Не
всичко, естествено, се сипе от небето, но даровете идват тъкмо оттам.

12:10 | Почивка
12:25 | Лицата на Електра

д-р Слава Янакиева

Електра е многолика. Тя е маските си. Всички маски – от пред-Есхиловите
неартикулирани митологични представи до модерната драма на Юрсенар. Електрите
на Есхил, Софокъл и Еврипид слагат само поетически подреденото начало на една
традиция, която през различните епохи се разрешава в актуалността всеки път по
новому. Пред театралите стои сложна задача: как да съумеят едновременно да
изберат измежду множеството актуализации на този образ и как да интерпретират
избраното от тях. Как да изнамерят свежи неявени още смисли и каква театрална
парадигма да ги вмести. Защото – от една страна ритуалната природа на античния
театър е веднъж завинаги приключила своя живот – такава каквато я познава
предмодерността. Но от друга – в драматургията на Юрсенар тя отваря ново
пространство и търси нови средства. Модерността на драматургията й по
парадоксален начин прави обратен завой и сочи към онези ритуални основания, но
ги гледа през оптиката на модерния опит за презентативността.
Модерната Електра на Юрсенар дели територия с тези на Герхарт Хауптман,
Юджийн О’Нийл, Жан Жироду, Жан-Пол Сартр, на Ласло Дюрко и Миклош Янчо,
на Тео Ангелопулос и Жак Ривет.

13:25 | Почивка
14:00 | Квартетът Електра: Юрсенар и Еврипид; Хамлет и Орест

доц. д-р Камелия Спасова

М. Юрсенар познава детайлно превъплъщенията на Електра във времето – нейният
образ носи възмездието при Есхил, справедливост при Софокъл, ирационално
отмъщение при Еврипид. Авторката се обръща към драмата на Атридите (баща-
жертва, деца съучастници в план за отмъщение, майцеубийство), за да постави на
сцената един съвременен въпрос, познат ни още от пиесата на Еврипид: „Да
изучаваме нещата: оправдава ли се омразата, да мразим с право и ако не — защо е
тя?“. За да отговори, Юрсенар наслагва образите на древния Орест и модерния
Хамлет, като изучава в своята пиеса един особен квартет на мъжете около Електра:
това са връзките на кръвта (Орест), съучастничеството (Пилад), омразата (Егист) и
закона (Теодор). В своята „Електра, или свалянето на маските“ тя включа своите
предшественици, за да пренавие техните залозите, но и да покаже възможността за
пречистване през празнота. При всички превъплъщения Електра на Юрсенар
демонстрира упорството да останеш себе си.

15:00 | Почивка
15:10 | Дискусия

Василена Радева, Камелия Спасова, Слава Янакиева, Петър Горанов
  • Facebook

Проектът се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“ и Столична община, в партньорство с Френския институт в България.